През XIV в. на острова е образувана държава Имерина; 1500 г. – португалецът Диого Диас открива острова; XIX в. е образувано кралство; 1896 г. – островът е обявен за колония на Франция; 26 юни 1960 г. е провъзгласена независимостта на Малгашката република; 1972 г. става преврат и идва демократизацията , 1993 г. – парламентарни избори.Република Мадагаскар носи името на о-ва и включва още о-ви, прилежащи към него – Нози Бе, Нози Бураха и др. Островната държава е разположена в сърцето на Индийския океан, край източния бряг на Африка. Столица – Антананариво. Обща площ 587 000 кв.км. Население – около 18 милиона души. Островът е на 400 км от Африка, отделен с Мозамбикския проток.
Мадагаскар е потопен в гъсти гори, а почвата е червена, като че ли земята кърви. Пухкави лемури, огромни баобаби и палми в девствените тропически гори /девствените са все по-малко – само в южната част на острова/, дълги белоснежни плажове с прозрачна вода и пъстри риби в нея. Благоприятното разположение и близостта на екватора са позволили създаването на този, както го наричат осми континент – без аналог в света.
Географски островът може да се раздели на 5 района: източно крайбрежие и вулканичен масив Царатанана/ с най-висока точка страната – връх Марумукутру – 2 876 м/, централни планини, западно крайбрежие, и югозападен район.
Източно крайбрежие: Крайбрежната ивица е права и стига до полуостров Масуала. Близо до брега плуват зъбати акули и е опасно за плуване.
Централни планини – височините в тях варират от 800 до 1800 м. Районът е с висока сеизмична активност. Столицата Антананариво също е в този район – уютно полегнала на пищните хълмове, тя напомня лабиринт – от старинни дворци и съвременни сгради, приказния природен парк, сергии, от които може да си купиш бамбукова флейта от ухилен до уши малгаш /местен жител/. Да погалиш пухкаво лемурче, да се сприятелиш с игуана, да видиш гърбава крава Зебу или да прегърнеш баобаб.
Западното крайбрежие е с ерозирала почва, вследствие на което там изобилстват лагуните и пристанищата. Именно тук пиратите създават своята “Свободна страна” през ХVІІ век. Била е нещо като малка либерална държава, основана на взаимопомощ и толерантност. Пиратите, които много се сприятелили с малгашите, създали потомци, които днес оглавяват тукашните династии. Джентълмените на късмета, както ги наричат, оставят тук заровени съкровища, които и до днес са мамещо предизвикателство за иманярите. На западното крайбрежие има открити и две нефтени находища /може би в резултат на здравото копане за пиратски съкровища 
/Югозападният район се състои от две части : платото Маахавали и присламчващата се към него пустиня.Климатът в Мадагаскар е тропичен, на северозапад – субекваториален. Средните месечни температури в равнините са 25 градуса. В централните планини около18 градуса. Пълноводни реки – Суфия, Бецибука, Мангуки. Горите заемат 15 % от територията на Мадагаскар, разпространени са и вторичните савани с баобаби и палми.Тези гори вече се охраняват /не много успешно/ от безумната сеч на малгашите, които ползват дървата за огрев.
Мадагаскар е известен сред биолозите с ендемичните /местни/ си видове, заемащи разнообразни екологични ниши. На първо място лемурите – те са на 100 % ендемични – 75 вида, от които 17 вече са изчезнали. Практически всички лемури са вписани в Червената книга, което не пречи на малгашите да ги отглеждат като домашни животни и дори да ги продават като екзотично блюдо в ресторантите. Древна легенда разказва, че първоначално на острова са живели само лемури, после по-работливите почнали да обработват земята и се превърнали в хора, а по-мързеливите си останали по дърветата.
Освен лемурите, на острова се срещат изумителни животни като котката ferrety /котка – пор/, някои видове пеперуди, които живеят само тук, 30 вида уникални представители на рода бозайници, редки видове костенурки и хамелеони .Преди около 300 години тук са живели огромни нелетящи птици – като птицата Рух. Сега те са измрели, обаче яйцата от тях /колкото футболни топки/ все още се намират по плажовете и могат да се купят от малгашите. Неземният аромат на жасмин изпълва тишината, а за предприемчивите малгаши не е проблем да ви доставят на добра цена и редки видове орхидеи. Изобщо екозащитниците срещат големи трудности в усилията си да запазят изчезващите видове. Местните не си падат по Червената книга. Те са изсекли повечето гори с едничката цел – дърва за огрев. Електричеството е скъпо и го има само в градовете.
За разлика от природата икономиката е бедна, развиваща се. Основни отрасли – селско стопанство, риболов и отскоро – туризъм. Мадагаскар е крупен производител на кафе , ванилия и какао. Известен казус: когато Кока-кола сменила натуралната ванилия със синтетична – това бил жесток удар по икономиката на страната. В последно време голям успех има екотуризма.
Красива, разнообразна страна, с много гостоприемни жители. Етнически малгашите са преселници от Югоизточна Азия. А малгашкият език е родствен на този, който говорят туземците на остров Борнео. Представлява смес от суахили, арабски, френски и английски. Малгашите имат писменост и литература от ХV век, богати традиции, митове и легенди. Много суеверен народ.
Половината от населението изповядва странна религия – фамадихана. Според нея всеки човек се присъединява към своите предци, съществува и божествена йерархия на душите, но тя се определя чак при второто погребение на костите./подобен ритуал са имали славяните – измиване и подреждане на костите / Фамадихана в превод означава “преобръщане на мъртвеца”. Преди години малгашите даже на са погребвали умрелите, а просто ги оставяли на края на селото, докато се разложат напълно.Французите, управляващи острова тогава, им забранили от хигиенна гледна точка и оттогава те първо ги погребват..След като престоят няколко години, вадят останките, увиват ги в нов копринен саван /ламба мена/ и с тях изпълняват ритуал, който обезателно трябва да е весел, с много пиене и танци. Като танците включват и такъв с труп на ръце…Вярно, че той е вече торба кокали, но все пак изглежда доста смущаващо – за наша милост европееца. В зимните месеци такива процесии /на които препогребват хората на друго гробище, пеейки и танцувайки/ се срещат често. Малгашите вярват, че умрелите вземат дейно участие в техния живот, а с обреда фамадихана /препогребването/ умилостивяват душите им. Ако мъртъвците останат забравени в първия си гроб, умирали повторно – и тогава лошо и за живите и за умрелия…
Музиканти се грижат за настроението – важното е да се докара весело настроение, както на живите, така и на умрелите. И освен, че се канят няколко стотин души за събитието, се плаща и определен налог.
Накрая тленните останки се поставят в нов гроб, чете се надгробно слово от най-възрастния роднина, а ако семейството е богато, се вика специален човек, наречен “тамада”, та той по-професионално да произнесе тържествената реч. Бе явно и за умрелите е по-добре да са богати… При тия хора няма оправия и на оня свят… Останалите 40% от населението са християни. И около 10% мюсюлмани.
Националната култура тук е под въздействието на югоизточна Азия, както и френско – арабското влияние. Така по улиците могат да се видят и необичайни представления – “хирагаси”. Това е еклектическа смес от музика, танци и ораторско майсторство.
“Ноев ковчег на еволюцията” е другото определение за острова. Обетована земя за учените. 50 пъти е по-малък от Африка, но има повече видове орхидеи например. Огромното разнообразие на флора и фауна се обяснява с продължителната изолация на острова – той се е отделил от Черния континент още през епохата на динозаврите, а после и от Индия.Има и животни, които са попаднали на острова по-късно и то тези, които са можели да преплуват Мозамбикския проток – нилския крокодил. Има и по-сложни начини – прилепите са дошли с ураган – така смятат някои учени. И накрая много от животните са доведени от хората.
Друго богатство на Мадагаскар – сапфирените находища. 1990г. се откриват две – на север и югозапад, в района на село Илакака. Има легенда, че първия камък го намерил селянин в нивата си. От тогава селцето се разраства и става голям град. Наистина улицата му е пак една и на нея са търговските магазини, както и каменните замъци на богаташите.
Великият пътешественик Марко Поло, още преди да е стъпил на острова европейски крак, обявява Мадагаскар за митичен остров, населен с чудни животни – като птицата Рух, която може да хване и отнесе в небето слон. Три века по-късно Етиен де Флакур описва животно с размерите на малка крава, с човешко лице и тяло на маймуна. Приличат на измислени, но съвременните зоолози лесно разпознават в тях пернатия гигант “епиорнис” и свръхлемура “мегаладаписа”, които наистина са обитавали острова в тези времена.
И сега Мадагаскар е богат на чудеса. Той наистина може да претендира, че е острова на съкровища. Друг е въпросът, как ще се опазват – от местните, от туристите – въобще от хората. Едните искат да се стоплят и нахранят, изсичайки редки дървета и изяждайки изчезващ вид животни, другите – задоволят богаташки каприз, купувайки рядка орхидея от защитен вид …
Източник : http://blog-360.net